В нещастния ми мозък се е запечатала една тучна картинка от вилна зона в близост до София. Високи и красиви зидове, къщи изваяни, то архитектура, то чудеса и … тротоар няма. От никоя страна на улицата. Реално и улица почти няма. Има нещо като улица с улеи и чудеса, стърчащи камъни (остри, за гумите нали). През единия улей на улицата течеше нещо, което подозрително напомняше за урино-фекална смес. Но къщите супер. Красота!

При боклуците и отпадъци – нещата са все още на ниво. Доста плебс продължава да хвърля боклук както и където му е удобно. Жалко, че сам не се хвърля, но пълно щастие няма. Дали ще са градинки, паркове, междублокови пространства или закътани дворчета – на плебса му е все тая. Кеф ти фасове, бутилки, капути, и друга мизерия.

Из горите и плажовете положението е сходно. Друго си е в близсот до плаж лайна да се изливат. Яко е такова. Полезно.

Известни сме като един от най-толерантните шофьори на пътя. Караме по правилата, изперварваме внимателно и правилно, на автобуси – път даваме винаги. Нечувано е да караш пил или друсан. Абсурд. Няма такива неща по нашата земя.

Откъм функционална грамотност сме на челни места във всички видове класации освен позитивните. Грамотни, с финансова и здравна култура, работливи като пчелички.

За ближния треперим. Особено ако не го познаваме. Така треперим, че теслата в ръката като камертон започва да вибрира. Толкоз са ни мили всички непознати, особено други българчета.

Сред нас тарикати няма. Всеки, по цял ден, от изгрев до залез се чуди как да НЕ мине друг, как да НЕ го прецака, как да НЕ го послъже и измами.

В България всички полове са равнопоставени, насилие над жени и деца – няма. Няма малоумни нацисти и кретеноидни комунисти. Отсъстват. Футболните ни фенове са с интелект от професор нагоре. Че и академици има сред тях.

Готини са и бизнес отношенията. Вършиш платена услуга за някоя фирма и тя още на следващия ден ти засилва дължимите пари. Няма трето-пето, няма пазарлък, няма “ох забравих”, няма “бре виж сега… то тука такова”. Абсурд. Никакви такива. Разплащането е пито-платено и край.

Война по пътищата в България също няма. Хора по наще пътища умират само докато спят. В съня си. Кротко такова. Корупция също няма – по никакви “етажи”. Съдебната система функционира отлично, всички държавни служители са високо-отговорни, а най-чудесни и прекрасни са предсатвителите на МВР. Живи да ги ожалиш, че не се пенсионират на 45 и примерно с 300 заплати. Лекарите са ни човеци, разбрани, нито арогантни, нито циници, нито дистанцирани. Очните си ябълки ще извадят само и само да помогнат, а сърцата им по-големи от тези на учителите.

А синдикатите ни? Ей, такива синдикати светът не е виждал просто. Събират и обединяват хората, грижат се за интереса на всички – не само техния. Разбира, че баницата е еди колко си и няма как за всички по много. Разбрани. Като политиците. Като народа всъщност.

Драсвам всичко това, защото някой ден ще го изпратя на поредният малоумник, който живее в романтичния свят на кретеноидна фантазия. Това е Българщинката другари. Егоизъм бесен, често стигащ до скотско отношение, което по правило приканва за пренареждане на зъби. Тъжно или не – факт е. Говеда сме в мнозинството си, незаинтересовани свине, задници, егоисти. Малкото хубави неща – са точно това – малко и хубави. Не сме измет тотална, но се стремим. Загубили сме умението да се събираме с общи цели, да се организираме, да ни пука за нещо, което е на повече от метър от нослето. А може би никога не сме го имали, може би само ни се е струвало, че сме. Важното е Българската Коледа да събира точки. Да дотираме не само безполезната, но често пречеща администрация, корупцията и цялостната, обществена, незаинтересованост. Все пак е друго, когато “Не е мой проблем…”.