Ако се случи така, че да имате родител или родители с деменцеия – да знаете, че ще се нервите. Добре е да се подготвите в базова степен и да сте наясно какво (за наистина ужасно съжаление) ви очаква, особено ако решите да се грижите за тях. Или за него/нея.

Има два най-често срещани видове деменция. Едната е на брат Алцхаймер, който първи я е идентифицирал и съответно носи името му, а другата е съдова (васкуларна) деменция. И двете са си ебало деменциите. По-точно:

• прогресивни са; няма оправия и няма лечение за момента и в близко бъдеще
• прогресията е тип пад-задържане-пад-задържане-пропад-задържане-изпад-фиара
• когато се консултирате с лекари избирайте невролози; полезно е; сред тях има доста по-смислени хора отколкото сред редиците на психиатрите; в този дух абсолютно не се опитвайте и да дирите психиатър извън болнично заведение; за инфорамция от Александровска домашни посещения НЕ правят, т.е. ако родителя е трудно подвижен – ДГД е положението
• хапчетата/сиропи:
  • Тритико, клонарекс, сомазина, лексотан, диазепам – според зависи от човека (буквално) някое от тях може да забави прогресията и/или да направи “преминаването” по-човешко, с повечко сън, по-малко чудеса; също така някое от тях само или в комбинация с друго може да има точно обратен ефект – изперкване, агресивни епизоди и т.н.; положението е строго лично и споко НИКОЙ не знае как ще реагира
    • ако човекът пие и други хапчета, задължително, без значение какво казват лекарите, давате от новите само и единствено (първоначално) през деня; може да има нежелани и неприятни алергични реакции (
• агресивни епизоди + характеропатия – приемете, че такива са почти гарантирани; мадрето или падрето ще изпадат в паранои, ще ви обвиняват, хранят, псуват, теглят майни и като цяло ще мизерстват; ще ви нервят яката и така докато не приемете, че ще се случва, че те не са виновни, защото никой не избира това лайняно чудо за болест
  • кооперативност не очаквайте; първоначално ще има претенции – примък-домък и т.н., недоволство, мрънкане и коване – приемето го; там сте, за да служите и колкото и да откачате няма да стане по-лесно ако се нервите
  • виене – според зависи от характера на човека може да има видене до 4-5 часа на ден, виене като вълк на луна, като банший в гробище, яко виене и вопли, оплакване на съдбата и чудеса от хорър филм
  • параноята – гарантирана е
• мазане/омазване с лайна – неизбежно; независимо дали могат да се обслужват сами (т.е. да ходят до кенеф / кенефен стол) или не; при памперс – акото сърби, човек като го сърби се чешка, после омазва – заредте се с кърпички и търпение; нервните няма да помогнат
• надеждата – забравете я; тя е най-краткия път към още нерви; особено, когато има светли епизоди и човекът отсреща е този, когото познавате; фък надежда в този контекст; радвайте се на момента, разговаряйте, но без надежди в сърцето, надеждата съсипва в този контекст
• декубитални рани – развиват се удивително бързо и резко при залежаване; може и за час; от воле и с прескок;
  • дюшек, анди-декубитален – задълже
  • заряд от чаршафи (за еднократна употреба 60х90) и памперси, основно единствено и само по-големи (с поне един размер от този за човека) и нощни; причината е ясна – да не му убива/притрива и т.н.
  • заряд от марли (5 или 10м) и много, много следоперативни лепенки, като въпросните определено помагат; памук – да се избягва, но може за кратко; раните трябва да “дишат”
  • кремове – следните се редуват и помагат (при редуване), особено в интимните зони, сгъвки и т.н., процедурата е първо почистване (лавандулов спирт), подсушаване (внимателно) > крем > марля и/или следоперативна лепенка
    • цикатридина (крем, не спрей)
    • вишневски
    • кадермин
  • детска пудра – според зависи от ситуацията, за опр. сгъвки помага, при интимна част и ако урината е бъгната (да кажем заради специфичен вид диабет 2, но не само) > слага се последна
  • пантенол – добро количество при това спрей за рани, не пяната; помага при обриви (и такива ще има)
  • За по-сериозни рани (по крайници, например крака) – риванол с памук, после спирт (може и в обратен ред), после следоперативна лепенка, може и крем преди нея
  • кански запас от нитрилни или латексови ръкавици + кухненска хартия + мокри кърпички + пяна за “сухо” къпане
• ако човекът е подвижен, живее сам и/или с другия партньор – AIR FUCKING TAGS залепени за него с цел проследяване – особено ако реши да драсне на нейде си
• гривни тип “ше има аларма ако се претрепе” – забравете, безмислено е (за момента няма адекватни такива)
  • поставете камери – независимо дали родителят ги иска или не
• има разни теории, че масло от трева помага – не съм пробвал, но “литературата” по темата говори, че помага; пробвайте и с такова и отново – следене за алергии

Деменцията е лайно, което ще ви побърка ако не приемете, че е лайно, напълно безсилни сме пред нея и единственото, което може да направим е да осигурим що годе нормално съществуване за родителя / родителите.

Ако “случите” на такъв родител – изборът е или домашно гледане или дом. Средни опции няма. Ако изберете да гледате сами, препоръчвам да наемете човек поне за 2х1 час на ден. Храненето ще стане проблем. Говорейки за хранене от един момент нататък – супи, пасирани.

И двата вида деменция нямат явни симптоми, които да не се цъкнат на нещо друго. Гледането на д-р Хаус, Спешно отделение, Анатомията на Грей и т.н. – няма да помогне. Въпреки това ето някои, които скъпата ми майка прояви:

• падания – губене на равновесие и катур; някои бяха в резултат на това, че не изчакваше 2-3 минути след като седне в кревата, други заради деменцията
  • едно на година (падане) става, повече от едно – най-вероятно не
• депресия – това е “тихият катализатор”; особено ако един от родителите е драснал, а другият е останал сам; хората са различни – едни държат фронта до дупка, имат социални контакти, подвижни са, други са буквално сами, не могат да ходят (почти) и не са самостоятелни; депресията налазва яко първите, не толкова често вторите
• моменти на несвойствена апатия и/или други несвойствени за характера на човека прояви
• забравяне да се пият лекарствата навреме
  

Майка ми не я изпратих в дом. Имаше периоди, в които исках, избрах да не го правя. Повечето домове са с много ограничен капацитет, респективно при застряващо население целта на някои от тях е да се превърнат в буквално душегубки (и дори не говоря за фейк / шано домовете). “Грижат” се докато клиента е що годе в час, после теглят бясна майна и/или директен (фичиески) абюз. В “хубавите” домове вероятно не се случва, но те са по-скоро подходящи за хора, за които няма как да се грижите въобще, и които все още са подвижни и в първоначалната част на пад-задържане-пад-задържане. Социалната среда е най-големият плюс откъм домове. Изборът е ваш и помнете, че ЕДИНСТВЕНОТО, което може да направите е да осигурите що-годе нормални условия за края. Имах щастието и късмета на прекрасни родители да случа, единият си замина рязко, другият се измъчи с тази лайняна болест. Много се измъчи. Но вече не.

Успехи.