Министерството на вътрешните работи, което принципно не си пада по осъществяване на постоянен и редовен контрол, тези дни направи поредната ‘акция’ насочена спрямо колоездачи, хора с тротинетки (електрически) и т.н. Резултатът? Глоби. Причини? Непознаване и неспазване (или директно игнориране) на ЗЗДП. По-точно тази част на ЗЗДП, която ясно посочва, че извън изрично обозначените велоалеи, каране на колело е забрнено, т.е. забранено е да се кара по тротоари, площади, паркове и т.н. с едно изключение – деца до 12 годишна възраст, всички останали са задължения да карат на пътното платно. Положенията са удивително ясно разписани в ЗЗДП. Реакцията на хората? Типична:

• глоба за неспазване на закон се разгелжда като тормоз и репресия (!)
• изтрещели закани на “вело общоността” за “обратен отговор”, при това по отношение на поправка в закон, която е на 10 години, извод – НИЕ ВСИЧКИ СМЕ НА 12, ОТ ЗАКОНИ НЕ РАЗБИРАМЕ!
• обичайните мрънканици как за джигити можело – за колоездачи – не
• разнообразни тъпизми тип, че бебешки колички, кънки, скейтове и т.н. също били превозни средства според смисъла на ЗЗДП (но не са, точно според него) и как видиш ли – и майки с колички следвало да глобяват, как ако спреш да си буташ колелото и седнеш, значи си го паркирал, т.е. непознаване за разликата между паркиране и престой и т.н.
• обсесия, мания, нужда и хъс от делене – деленето е изключително важен елемент, колоездачите са една група (най-висшата!), шофьорите са друга – те са долни, мотористите – също, а пешаходците? Ебали сме ги в гъза тях, как така на два крака ще си!

По-горното не е изключение или феномен присъщ на групи за колоездене, същото е в групи за шофьорчета, ездачи на дракончета, моторчета, кантонерки, триколки, моноколки, строителни колички, скиори, сноубордисти (последните две групи не се понасят), подводници и т.н. Най-вероятно положението е разделение между краставичари и доматаджий, едните мразят другите, защото плодовете са лайно, а другите искат да утрепат първите – тъй като са молим ти съ – краставица брат!

Дали забраната е адекватна е отделна тема, но привидно масовата реакция е изключително показателна – поне една част от хората нямат свян, в прав текст да си кажат, че законите не важат за тях. Добрем, да кажем скапан е законът, не важи за тях, но утре, когато част от тези хора неизбежно се сблъска с някоя неприятна ситуация, примерно някой от “другите” (всички, които не са колеле-колеле) реши да раздава “правосъдие”, същите тези хора ще пролапснат от рев до небесата, как не се спазват законите…

Неспазването на законите е супер, но не е супер! WTF?!

Реално няма нищо специално. Смело може да се твърди, че минимум 20% от хората (абсолютен минимум) имат удивително избирателно схващане относно значението на думата ‘закон’, като не само, че не си правят труда да се информират (длъжни са), но са от онзи вид хора, които вярват, че понеже нещо не им харесва, значи не трябва да го правят, а ако закон не им харесва – не трябва да го спазват, и така до момента, в който някой друг им бръкне в гъза с лъжица – тогава изведнъж са най-сериозни и отдадени пазители на закона! Даебъ и логика.

Всичко това не е резултат само от скапано образование, кофти семейство, не е изолирано в малцинствени групи, ограничено по възраст и пол. То е резултат от една незаинтересовансот – като се започне от хората и се мине през МВР, което нарича стандартната си работа (за която съществува) ‘акция’ и се мине през стотици хляди хора, които очевидно са 12 годишни. Даже бих казал, че основната отговорност за този тип хора е точно контролният орган – МВР. Неговото отсъствие. Липса. Незаинтерсованост. Оправдания. Тъпотии. В този контекст надали има друго министерство пълно с толкова много 12 годишни. Не поставям всички под общ знаменател (макар, че трябва, защото разглеждма МВР като институция, а не сбор от патрави индивдуалности), но очевидно и без оглед на политическо ръководство – тази институция е по същество разграден двор, чиято липса на контрол ПРЯКО води усещане за безнаказаност, която пък вече се отразява пряко в една черна статистика – и не става въпрос за убити по пътищата, иде реч за всички – от онези разминали се само с уплаха през осакатени до живот до хора, които просто ‘спират’ след като са се сблъскали със смъртта.