Последните две посещения на родното Черноморие бяха 2018 – в някакъв относително смотан комплекс до Смокиня и в Синеморец. Скоро такива посещения няма да има, реално не е и имало.

Места за хапване

В Гърция никога не ми се е налагало (бръмча там от 2009) да подбирам таверна, да се чудя от къде да взема палачинки, бургери, гироси. НИКОГА. Респективно никога не е имало проблем с храната. Нито един път. Разликата е – на едно място е по-вкусно, отколкото на друго, т.е. изборът е между нещо вкусно и нещо много вкусно. В България (като цяло) човек следва изключително внимателно да подбира къде и какво яде. Особено по Черноморието. Ако не се внимава – утре може да с просереш и оповръщаш (случвало се е). В Гърция подобно упражнение не е необходимо. Значли това, че навсякъде там е супер? Не, не значи. Значи, че за повече от 15 години не е имало една единствена кофти случка с храна. В България – имало е, при това не само по морето.

Обслужването в Гърция винаги е консистентно. Настаняват те, на повечето места има хляб/разядка и вода, връчват ти менюта, избираш и в зависимост от натовраването до 30 минути максимум всичко е при теб, ако е по-голяма лудница и според зависи какво си поръчал може да почакаш и 40 минути. Това е окей. Нормално и очаквано. Резервации? Много рядко са нужни, а ако са – има защо (вкуснуууууу). В България? Хе-хе-хе. Според зависи от местенцето това, което си харесал може да го има, а може и да го няма, чакането е сходно, но качеството – не е. За цените отделна тема, за количеството – също. Проблемът е основно в отношението, т.е. отношение тип все едно, че ти дължиш на някого нещо, все едно, че сядайки в заведение или барче ти се прави невероятна услуга. За хора с подобен тип отношение мога да кажа само едно – яжте лайна. Не ме интереуват причини, не ме вълнуват, не ме грее кой как и защо си е подбирал персонала, кой какъв живота е имал, дали е депресиран или не, дали му е крив света или не. Не ме ебе. Ебе ме да си оставя парите, където ги искат, на Черноморието – не ги искат, значи – да се ебът. Тук бих се отклонил в малко кълнене, защото нали все пак балкански субект съм, готино е да стане безкрайно ясно какво ми е мнението за подобни голтаци и тарикати, но – нема нужда. Да са живи и здрави, 5 пари от мен няма да видят.

Лошото на по-горното е, че покрай сухото гори и мокрото. По родното Черноморие има страхотни ресторантчета и кръчмички, с готин персонал, приказна кухня, но отново – нямам желание да търся такива, нямам желание да правя резервации – на море съм за почиква, не да се шашардисвам как вечери да организирам и къде да ям точно.

Код кафяво. Код кафяво в Гърция не ми се е случвало. На някой може и да се е, на мен – не. Хубавото е, че и на Черноморието не ми се е, вероятно, защото не ходя на него. На доста приятели обаче се е. Влизаш значи във водата, жабур, жабур, после три дена температура, драйф, просиране и на легло. Жестоко! Мечтана почивка е това.

Цените. Ах цените. Дали в Гърция е по-евтино или не (често е) е без значение за мен. Значение отдавам на друго – какво получавам срещу парите си. Закуската в хотел (без звезди, не са и нужни) на ден, за трима души, струва 2 евро. Под 4 лева. Яж на корем. Хотелчето – чисто и спретнато, на всеки два дена се излизва стаята. Буквално излизва. Хотелът? На първия линия. Пресичаш една улица (по наши стандарти цял булевард) и хоп на шибания готин пясък и цоп в якото море. В барчето – вода 500мл е 0.5 цента, в магазинчето 0.3. Кафе? 3-4 евра, бира, 4-5, милк шейк? 6, колкото и фреш от портокал, кола? 2.5 евра. Тост? 5 точки, колкото и плодовата салата. Да, има надценка и ЛОГИЧНО ДА ИМА ШИБАНА НАДЦЕНКА, но тя е нормална, и йе – с всяко кафе върви и вода. По Черноморието ако се сетят – вероятно пари ще искат и за чашки и чинийки, защо не и за капачките на еднократните бутилки? Другото готино – поръчаш ли алкохол – винаги пристигат и ядки или чипс. Хората? Свежи, усмихнати. Бързо ли е обслужването? Не е, но ако искаш бързо – отиваш на бара, а и това е почивка – не олимпиада.

В таверните цените варираха според мястото (не според качеството, което беше странно) – в най-вкусната беше и най-евтино почти, лудница. За пържен калмар, карбонара спагети, два броя дзадзики, пържени тиквички, вода, разядки разни и количество пилешка супа, което и мечка ще се озори да изяде – 50 точки. Под 100 лева. В курорт, разгар на сезона, за трима души. Десерта – безплатен (не винаги е, но пак – има и такива места, а на Черноморието де?).

Друго важно – колкото по на юг си, толкова по-малко сънародници има, а ако има са от относително приемливия вариант. Винаги ще се намерят калъфи, но са по-скоро рядкост, а не правило.

Шум? Може. Понякога има, по-често не. По Черноморието? Хе-хе.

Паркомясто? Паркоместа да искаш. Изобилие. По много и навсякъде. О да, има разни зони (според зависи от градчето), където е малко по-тегаво – ходиш примерно 30 метра, но места има, безплатни, не кихаш стотинка. По Черноморието? Ке-ке-ке-ке.

Толкова. Поради това Гърция е и остава ЕДИНСТВЕН избор за море. Ако ще и 10 часа да кисна в задръстване, изобщо не ме ебе, защото накрая се слчуват две много важни неща:

• давам парите си на хора, които ги заслужават и знаят как да ги поискат
• релаксвам на макс без да се тормозя от тъпотии

А за скъпото ни Черноморие…

Да, то е красиво. Беше. Да, имаме страхотни плажове. Да, все още човек може да релаксне тук – ако реши да бръмчи до Златни пясъци или Албена. Да, все още има свестни хора, които искат и изграждат стабилен семеен бизнес, нооо, както повечето хубави неща наоколо – всичко това е кът, изключение, а не правило. Правилото в България е едно – ден година храни. Е, моето правило пък е друго – парите, при който ги заслужава. За някого това може да не е “патриотично” (т.е. за някой удивително тъп, но и такива хора бол), на мен пък не ми е патриотично на почивка като съм и да се нервя на дебили, на скапан персонал, нагли собственици, насрани условия и като цяло неприятни голтаци. Не всички са такива разбиара се, но достатъчно е и 1/3 да са, дори не е необходимо мнозинство, а 1/3 стига. При 1/3 говеда – човек неизбежно решава (ако е с всичкия си) – да го духат всички. Весело презастрояване, весело тъпчене, плащане на безумни суми за скапана храна и кофти обслужване, всичко това под потенциала за код кафяво, мръсна морска вода и инфекцийка от нечий мръсни лапи или развалена кльопачка. ДГД!