Когато някой го удри меланхолия по соца, като изпанде в анти-руминация по него и се сещам за една история….

Главният герой беше семеен приятел (лека му пръст). Той обичаше две неща – да ходи за риба и да си пийва. Беше страхотен рибар и невероятен спорадичен алкохолик. Изглеждаше леко очукан от живота, но само защото не можеше постоянно да е за риба и да се налива, нямаше как. Той пиеше често, но за сметка на това по много. Ако му се отвори глътка – пиеше до полукома, докато не си разтвори душата в алкохол В разтворено състояние не можеше да ходи, но се носеше успешно – като сапунен балон, прекалено тежък, за да отлети, но достатъчно лек, за да се рее и приплъзва. Беше много жив и жизнен, вероятно и поради това се докарваш до полужив от пиене, когато така станеше – неговият автопилот взимаше властта и безпогрешено го доставяше до вкъщи (имаше изключения, но за тях > по-късно).

Действието на историята се развива в малките часове нейде между 1970 и 1980. Въпросният герой бил нейде да запива, явно му вървяло и бързо успял да се докара на границата между световете, че и малко след, това задействало автопилота, нашият се качил се на колата и оставил съдбата да го води. Пристигнал както тръгнал – полужив, но пък по пътя не утрепал никого, вероятно поради нулевият трафик (честни хора по това време нямало). Вече бил на етап паркиране, когато действията му (или отсъствието на такива) привлекли вниманието на минаваща милиционерска кола. Милиционерите спрели пред него и естествено – проверка. Горките. Малко знаели за ужаса, който предстоял…

Първо надушили миризмата на спирт. Светнали доволно – ето хванали поредния пияница – опасност за всички другари и другарки, но най-вече за комунистическата власт. Доволни започнали с разпита и там се случил първият шок – нашият герой имал лек проблем с говора. Тук повечето хора биха помислили, че той или мънкал или завалвал думите, но не. Той отговарял, ясно и отчетливо, просто го правел на език различен от човешкия. Как точно е звучал не е ясно, но куките изпаднали в ужас – до този момент с такова чудо не се били сблъсквали. На всеки въпрос получавали отговор на смахнатия език и за капак на всичко – пияндето показало видими признаци на въодушевление – кефило се на разпита! Куките тотално се ошашкали и решили първо да го извадят от колата и второ – да я тарашат, все пак такива психари кой знае какво може да пренасят! С много усилия успели да го изкарат – той бил като отпусната, преливал през пръстите им. Някак успели да му вземат документите, събрали ключа за колата и започнали да тършуват. За зла участ допуснали първата грешка – не му сложили белезници, защото мислили, че е тоталка, а и не бъркали – след като го изкарлаи той не давал признаци на безпокойство или притеснение, дори напротив, изглеждал напълно спокоен, като облегнат на въздуха.

По-рано споменах, че нашият герой разполагал с безпогрешен автопилот, който винаги го прибирал вкъщи. От това правило имало само едно изключение – когато бил физически възпрепятсван да се прибере. В такива ситуации автопилотът преодолявал неочакваните пречки чрез точна импровизация според обстановката. Докато мицифайките бърникали из Ладата, автопилотът се задействал и взел решение – първо, явно не е добра идея просто да ги зареже и да се прибере, защо не е добра героят не бил в състояние да разбере, но и не му било работа – доверявал се на автопилота напълно, второ – все пак трябва да се прибере. Планът бил ясен! Автопилотът прищракал и поел контрол – нашият човек както се реел свободно преминал в целеустремен режим – припнал в патрулката, врътнал ключовете (втората грешка на мицифайките) и дим да го няма към вилата!

Куките се насрали. Как се чувствали настина – никой не знае, но вероятно не били особено щастливи, че някакъв полумъртъв успял да се върне към живот и да им свие патрулката. За щастие освен ключовете от колата имали и неговите документи…

Историята има хепи енд. Течният нинджа успешно се прибрал във вилата, по пътя не утрепал никого. Сутринта го събудил телефона, бил не особено щастлият му баща, който внимателно го помолил да върне патрулката на милиционарите и всичко ще се забрави. Милите явно загряли, че в такива ситуации не е добра идея да се клепат едни други.

Те такива ми ти работи се случвали из носталгичния соц.