Когато пуснаха Шоуто на Слави бях на 17, когато приключих с него на 20. Харесвах го, защото Слави дрънкаше ясно и точно по всички въпроси. Нямаше ала бала, нещата бяха ясни – или са хубави или са лоши и ако са лоши значи са ужасни и ако са ужасни значи трябва да се борим срещу ужасните, а хубавите – на тях да им се радваме. Просто и ясно, елементарно, директно, честно, прямо. Спомням си как се чудя защо при толкова невероятна яснота малоумните ни политци продължават да правят идиотщини, а клетия и изстрадал (разбира се) народ блее кът овца. Как така, при тези явни несправедливости, които Слави изобличаваше и громеше през насрания екран – никой не се вълнува?! Ужас! Война! На мотики и колове, да си върнем Македония, да се гордеем с историята си, да претрепем гадната политическа сган, да помогнем на угнетения, мачкан и сиротен народ! Смеех се, съучствах и се надявах със Слави. LOL. Чудна дебилия.

Толкова ми е разбирала празната кратуна…

Един от първите признаци, че маймуната се трансформира в човек е момента, в който спреш да робуваш на идоли, тогава когато идеализираният ореол премигва и се разпада. Така се случи и със Слави…

Малоценност мале, малоценност

Ние сме малка, нищожна, жалка, незначителна пръдня на фона на Вселената. Дори само заради това, в един или друг момент, що годе читавите хора, развиват комплекс за малоценност, с който следва да се справят. Най-прекият път минава през приемането, да приемеш себе си такъв, какъвто мислиш, че си – жалък, нещастен, смотан, неудачник, карък, тъп, прост, аутсайдер. Иронично, но приемайки се – кофти емоциите спират да имат власт над теб, приемането те освобождава и оттам нататък – пей сърце, бъди какъвто искаш да си. Проблемът е, че много хора цял живот бягат от себе си, отказват да признаят какви фъшкии и задници са и като резултат – не само остават такива, но се превръщат в още по-големи . Слави Трифонов остава впечалтение за втория вид. Човек, който цял живот се бори с демоните си вместо да ги прегърне като приятели. Дори да е имал шанс да го направи, успехът му го прецаква – кол в гъза стайл. Защо? Защото когато мислиш, че другите са по-можещи, по-знаещи, по-умни и т.н. (често са и това е хубаво) в теб малко или много живурка някакво съмнение, което позволява да ограничиш свръх-компенсирането и така до момента на успеха. Успееш ли – край, успехът е доказателство, че ти наистина си недооценения гений на всички времена и народи, несправедливо презиран и тъпкан от другите. Успехът дава възможност не само да покажеш среден на всички, но и да командориш по-умни, по-можещи, по-знаещи, по-мислещи. Ебаси кефа! Няма как да си неможач, когато си толкова успял, нали? Всъщност има. Това е същността на гадорията – никаква форма на външно валидиране не може да премахне вътрешния сдух. Слави Трифонов е доказателство. Той продължава да не се приема такъв какъвто е и в резултат се държи с външния свят като нещо дължно да му служи. Ако не беше тъжно, щеше да е жалко, но тъй като е нещастно си е направо идиотско. От една страна ти идва да го гушнеш детето, да му кажеш – споко тати, всичко ще е окей, само трябва да… от друга искаш да го понариташ, защото се държи като гъз.

А защо има значение какъв е Слави?

Поради факта, че сам се е поставил в светлината на прожекторите, публична личност, че и политик. Ако беше останал изпълнител – проблем няма. Твори, пей, събирай народ на концерти, нека да смърди на пикня с дни след това, какво да се прави – такава е културата на феновете. Работата е такава, че като обществена личност, като доброволно поставил се в прожекторите, оттук нататък има значение как (не) се държиш, какво дрънкаш, каква ти е мотивацията, как мислиш, как се аргументираш и какъв шибан пример даваш. Има значение при това огромно. Защо? Ами защото маймунките попиват. Да имаш 2-3 милиона аудитория и да пълниш стадиони е супер докато си фокусиран върху развлекателна дейност, когато тя прелее в политическа (както винаги е било всъщност) – сори пич, цункаш си личния живот чао и приемаш, че вече не си човек сам на себе си. Вече отговаряш преди други, по задължение. Не те кефи? Напусни, чупката и чао, никой не те е карал насила. И това ли не те кефи? Еми бесней тогава, това е положението – няма как и така и иначе.

Като “пример и модел” на поведение – жалка история, трагична. Всеки един депутат, без изключение, съществува, за да е в скапаното НС, за да служи на народа, на всички. Не, за да служи на малоумните си (често) избиратели, а на всички. Защо на всички? Ами защото всички солидарно плащаме за всички депутати. Сметката е обща, значи и службата ще е. За да служи на всички депутатът следва да ходи на работа, да взима думата, да се изказва, да мрънка, да се дърля с други депутати, да участва в писането и дискутиране на законопроекти и т.н. Ко прави Славчо Трифонов? Води листи, но се отказва да е депутат. Търка с гъзо дивана. Що за човек иска да е политик, но не иска да работи като политик? Комплексар, свръх-компенсиращ малоценен пърдел, някой, който се изживява като “бунтар”, който ще прави каквото си иска, което пък основно е да мрънка като малък пикльо всеки път, когато някой му каже, че е? А може би човек, който не си обича работата, но иска да я върши някак си или пък я обича, но ги мъдри нещата тип – Шоуто на Слави си има партия?! Жалка работа В НС винаги има място за още един сърдит чичак махащ с пръстче и мръкнащ като мъжка кучка. Това обаче е над Славчо, няма как, той чуждо мнение не е търпял, няма и да търпи, комплексът му за малоценност не позволява. Само той може да съди другите, него обаче – не. Все тая, отсъствието му от НС е преди всичко среден пръст в муцуната на избирателите му, а после в муцуната на всички ни. Явно за него политиката е концерт – както той си го организира и направи – така ще бъде, недоволните да го духат. Яко !!! Ако това не е родолюбие и патриотизъм, кое е?

Кой смислен политик се изпокарва с всяка друга партия? Кой? Благой може би или Славей Трифонов? ЛОЛ. Евала, отрежи всички мостове, заяви невероятно тъпата си позиция, превърни я в кръстоносен поход и умри в пустинята, но умри “чист” и “достоен”. ПХАХА.

Какви смислени законопроекти внесе ИТН? Никакви. Даже напротив – от идиотски нагоре. Това или говори за отсъствие на управленски капацитет, тип мъ ние много искаме, мъ нямаме капацитета, защо ни се подигравате сега… или говори за пълни идиоти. Не пречи и за двете да се говори…

Какви връзки има (е имал) Слави с мутричките няма значение.Има/имал ги е и това е факт. Факт е, че никога, в нито едно свое предаване, в нито един момент дори той не е засягал здравата и зверската ДВЕ шибани теми, които остават НАЙ-сериозни и важни в България – независима съдебна система и корупцията Споменаването и на двете е било типично сервилно и лигаво – да бе тука има проблем, не е приятен мъ ко да прайм. Дори само това следва да е червен флга. Май и гости от ТИМ не е имал никога, защото – защо да има гости от ТИМ ?! 🙂

Що за човек предлага мажоритарна избирателна система в България? Може би такъв, който идея си няма как тя работи, къде и защо от нея има смисъл или просто някой, който толкова си може и си вярва, че сменяйки пропорционалната с мажоритарна това ще е някакво решение на какъвто и да е проблем. Аз си мисля, че е последното, което пък ми напомня, за един бивш колега – супер разсъдлив, много умен, но когато се опре до политика невероятно кух и естествено фен на Слави. Защо? Защото не си е седнал на гъзо да МИСЛИ, да мисли наистина. Жалка работа.

Що за гьон иска да отреже партийната субсидия, като по този начин осигури, на 100%, че всяка една партия ще се финансира основно от хора с много частни и много бизнес интереси, почти винаги не особено чисти? Ей на – Слави. Направи ли го? Хе-хе.

Какво е отношението на Слави Трифонов спрямо жените, които не харесва? Отношението му е като на мъжка курва. Жалко и нещастно. Смръдливо, противно. Типично за всеки един комплексар с мека пишка, който не търпи жена да го ебава. Гадно ли звучи? Не ми дреме. Учим се от бай Слави! Ще напомня за динамиката му с Албена Вулева… срещнал значи Славчо свое копие в женски род, дълбоко се засегнал и страдал ли, страдал, толкова страдал, че той се превърнал в нея. Жалката и смешна помия, която се изля (и продължава да се лее) по адрес на Лена Бориславова – не заслужава коментар. Тинейджърчето Слави така прави.

Ко прайм, когато живота вземе, че ти бръкне в задника? О, тогава изведнъж се смиряваме, притихваме, изчезваме, започваме да страдаме, вместо обаче човек да се възползва от ситуацията, да направи елементарна равносметка относно свойте действия, да приеме отговорност и да направи стъпки към промяна – нека да обвиним света! Какви бяха онези глупости от онова интервю? Тогава човек разбирал кои били “истинските” му приятели и хора, бла блю, грух, пръц, т.е. още причини, които да оправдят поведението ни на лайно.

Кофти раута джанъм, кофти раута деа, но ко да се прай – такъв е живота. Тук вероятно е момента да се отбележи и нещо друго – въпреки свойте безспорни (интелектуални и духовни) недъзи, Слави Трифонов е всичко друго, но не и злокобно-демоничен образ. Всички хора, смятащи противното за мен са поне толкова жалки, колкото и Славчо, поне толкова комплексирани, но – трижди по-кухи. Демонизирането, на когото и да е, от когото и да е е пълен ташак, жалък и мизерен, смръдлив и лепкав.

Слави Трифонов преди да е комплексирана лигла се пада човек. За разлика от Тошко Йорданов, сравнително еволюирал. Като такъв той е помагал на много хора, помага и вероятно ще продължи да го прави. Дали го прави от добро сърце или с мотиви присъщи на гузните задници – няма никакво значение. Помагаш ли – това е винаги хубаво. Тук и между другото се крие другата гадост, до която задник поведението води – неизбежната обектификация и дебилно демонизиране, моментът в който човек спира да е човек и се превръща в кутия, пън, стълба, джам, паве, фъшкия, саксия и т.н.

Друго хубаво – все още е творец и вероятно единственият български изпълнител освен Лили Иванова, който може да напълни стадион. Наистина след концерти на Лили около стадионите не смърди толкова много и за толкова дълго на пикня, но както казах – човек не може да си подбира феновете. Други български изпълнители, които самостоятелно да успеят и голяма зала да напълнят – ня-ма. Дори Веско Маринов. Това между другото е доста показателно за културата на населението – Лили, Слави, Веско Маринов. С изключение на Лили – ебаси, но да не намесвам лични вкусове.

За финал – време е за изгубените момчета.

Изгубените момчета са онези хорица, които имат сходен с моя акъл, когато съм бил на 17-20. Общо взето мислиш основно с пишката и сърцето, рядко с мозъка. Вярваш (като идиот), че нещата са черни или бели, че са много по-прости и ясни отколкото ги изкарват, и че всичко, което е нужно е малко зор и хоп – то ще се случи. Точно това са и избирателите на Слави Трифинов. Хора с акъл на 17-20 годишни, мислещи с квото е там м/у краката им и уж в сърцата. Хора прости, но не поради липса на образование, а поради нежелание да мислят. Хора доверчиви и наивни, които са окей техният сърдият чичко-диван да маха с пръстче, да не ходи на работа и да си бълва глупостите със сериозност присъща на зациклил академик. Лошо няма.

За финал…

Към Слави вместо очакваното (силно) презрение изпитвам само дълбоко съжаление. Какво друго можеш да изпиташ към човек, който цял живот сам е градил панделата около себе си, борил се е с вятърни мелници и накрая, пожънал успеха на своя труд, той се оказва в затвора, който сам е построил? Пътя към свободата му минава през това да се приеме, оттам и започва промяната, не се ли случи – споко, време има, може и на смъртното легло, може и на смъртния диван, накрая обаче ламбата ще светне, дори за кратко, а дотогава – дотогава и срам не е и позор не е, просто жалка картинка. Същото важи за абсолютно всички, които го подкрепят без изключение. Би важало и за мен ако бях нейде между 17 и 20. С тогавашния акъл като нищо бих си дал гласа за шат на патката главата.