Качествените хора винаги са недостатъчно. Разбира се, всяка една фирма, без оглед на индустрия, търси само такива. А какво значи ‘качествен’ човек в контекст на работа? Работлив, мислещ, можещ и със свестен характер. Хора с първите три качества са трудни за намиране, но вкара ли се и четвъртото – успех. Независимо кой какво твърди – малко хора са окей да работят със задници. Страна с изобилие от качествени хора – няма, има такива с малко и такива с много малко. България е някъде по средата.

След като качествените хора винаги са недостатъчно, съвсем логично е да се предположи, че на повечето бизнес качествени хора също са малко. Дали бизнеса е с 500 или 500 000 служителя – няма особено значение. Делът на качествените хора почти винаги остава непроменен. Съществува обаче едно относително изключение – малкия и среден бизнес, бизнес с до 250 служителя (пряко сили). Изключението спира да е относително ако бизнесът е тепърва стартиращ.

В стартъпче качествените хора трябва да са мнозинство. Защо? Защото такъв бизнес няма избор – качествените служители са залог за успех (но не и гаранция, гаранции няма). Без тях обаче провалът е гарантиран. В практически контекст – невъзможно е да стартираш успешен бизнес със служители, които са основно незаинтересовани, инертни, скатаващи, задници. Не става. Не работи. Сигурно има изключения, но бизнес на базата точно на това изключение да градиш – успехи! Малкият бизнес има и друго предимство – малкият мащаб. Да търсиш един за една позиция не е като да търсиш 50 за 50 или 30 или дори 5.

Какво се случва ако бизнесът не е малък или среден ами голям, ако е някоя корпорация? Интересни неща се случват, но за това на друго място.