Въпросът вероятно няма еднозначен отговор – може и така, може и иначе. Според зависи от гледната точка, според зависи какво разбираме под ‘народ’, под ‘прост’ и бла блю грух и пръц. А може и да има еднозначен отговор…
Всяка година по пътищата на България загиват между 40 и 60 деца. Хора до 20 годишна възраст. Някой може да води излишен спор доколко човек на 20 години е хлапе – споко – хлапе е. Всяка година между 40 и 60 загиват. Понякога може и повече. Всяка година по пътищата на България загиват между 400 и 600 души. Грубо между 4 и 6 Мелника зачезват на година. Това са умрелите, на тях им е “лесно”. Всяка година има между 7000 и 9000 ранени. От тези 7000-9000, грубо 2000 души са тежко ранени. Грубо в България има към 100 града с население между 5000 и 9000 души. Не е зле, а? Всяка година по един осакатен град, да има за упражнение на студентите.
Разбира се по-горната статистика не е прецизна. Има ПТП-та, които са пряк резултат от прилошаване – на шоьор му е станало лошо, припаднал е, вероятно има единици свързани с напълно непредвидими обстоятелства. Тези случаи са пренебрежимо малко. Почти всички са директен резултат от човешка грешка като последната не е задължително да е на шофьора – има пътища с неадекватна организация както и такива, които са в безумно състояние. Фактките са тъжни – почти всички инциденти завършили със смърт и тежко ранени са пряк резултат от неадекватни изпреварвания / превишена скорост, алкохол, или шофьор, който нито познава, нито владее колата си. Не са малко и онези в резултат от преумора.
Какво прави държавата в лицето на институциите, които издържаме, за да намали смърните случаи по пътищата? Абсолютно нищо. Всяко твърдение за противното е долна и пълна лъжа. Защо? Защото статистиката не се вълнува. Тя е злокобна, ясна и очевидно непроменлива.
А какво правим ние, които плащаме два пъти – един път на безполезни чиновници и втори път за загуба на близки, приятели, деца, родители, роднини? Същото, което и институциите.
Тук и други примери може да има – състоянието на болниците и отделенията в тях, доболничната помощ, положението в психиатричните болници и домовете за стари хора. Избирателната активност? Хората, които избираме?
Отговорът е ясен.
Народ, който не го ебе няма как да не е прост. Прост е та дрънка. Всичко друго е пръдня.