Нервят ме до ниво да искам ги фист-фъквам в спирохетния гъз. Яко ме нервят, особено ако са съседи. Не визирам ситуации, в които човекът отсреща е толкова замислен в лайняното си битуване, че изобщо не отразява нищо и никого. Визирам онези, които те отразяват, защото ако не те – то не би следвало да се разхождат свободно, онези които, гледайки в очите (и те теб) се усмихваш и им казваш ‘Здрасти!’ или ‘Здравейте!”, а защо не ‘Хубав ден!’ и те не само, че се мусят, ми го удрят на няква вибрация тип “Кво ми говориш уа?!”. Жалка раута. Или пък не. Може би така им харесва. Човек за човекът – вълк е все пак…