Мечтая си значи за следното – когато сюрия объркани родители спрат на аварийки, до училището на отроците, на улица / булевард, който в тази си част е абсолютно забранен за спиране и паркиране и КАТ да са там. От воле. Да вършеят, жънат и санкционират. Като пандизчия в публичен дом – да се вихри на воля.

Мечтая си ако няма КАТ ами да кажем редови пешаци, квартални, патрулиращи и т.н. – проактивно да се обадят на КАТ и да почнат да вършаят, да жънат и генерират приход за инак бездънната яма наречена МВР.

Мечтая си и народа, който живее в района – той да се обади и сигнализира, а след това опапаните шефчета на въпросните полицаи да ги питат “Защо не работите мама ви да…”

Би било яко.

Мечтая си, когато полицай упражни по-голяма от нужната сила, прояви унижение или каквото и да е извън шибаните закони и устави (или може би ‘човещина’), докато изъплнява служебните си задължения – той да отлети от системата на МВР. С крилца. Може и перка да му боднат нейде, но да изчезне, да се разтвори и изпари. Както си му е реда. Без пенсийка и без екстрички.

Мечтая си един ден да имаме смислен секретар на МВР и смислен министър на МВР. Двамата да имат зад дупенцата си свястно правителство и относително свестен парламент, който да проведе нужните реформи, да редуцира ЦЕЛИЯТ състав на МВР с 2 / 3 и да приключи с излишните разходи и изхранване на масовка от почти напълно безполезни.

Мечтая си, като отида в КАТ София, примерно за смяна на талон и да не влизам в барака тип соц. павилион скован с подръчни средства ми в адекватна постройка, сграда такава, не колиба. И вътре си мечтая, докато кисна и чакам, да не минава през входа човек със строителна количка, в която кът сено са изсипани номера. Би било яко такова.

Мечтая си, когато служител на МВР направи някоя палава и сериозна изцепка – примерно да убие някой, то този човек да не бива разпъван на кръста на мига, ами само и единствено ако се докаже, че се е осрал яката. И ако се е осрал яката, хех…

Мечтая си, когато служители на МВР те спират за проверка, първо да се представят. Имена, звание, РПУ, причини за проверката. После да те питат каквото и да е друго.

Мечтая си, когато има разни неразбории, тип недоволни хора се събират да вонят срещу нещо си, а сред тях класическите гьонове-провокатори целящи меле да стане то служителите на МВР да се фокусират върху последните, не върху първите. А ако разлика не могат да направят то работа в МВР нямат.

Мечтая си жалки нещастници като Ивайло Иванов, никога да не намират място нито в МВР, нито в политиката. Може в някое кръчме или работническо барче. Не за друго, от такива издънки са се случили епитетите – свине, прасета, говеда, боклуци и т.н. (но не и Ушев, защото Ушев е само един).

Мечтая си, когато някой полицай поизперка, стане му такова неспокойно и палаво, да има адекватен достъп до терапевти, от МВР, към които да се обърне за помощ. Готино е. Полезно. Не да се гръмне или друг да думне.

Мечтая си, когато някой психар реши да прави театри и изпратят служители на МВР – те да заминават и да се връщат в пълен състав, не някой да е в съндък, а друг без нещо или с допълнителни раути.

Мечтая си марихуаната да стане легална, за да се врътне кранчето на МВР откъм тоз допълнителен доход…

Мечтая си…такова. Едно нали, понеже, мога.

И се сещам. Всичкият ми личен досег с хорица от МВР – не е бил лош. Никак. Всичките 7 пъти за 30+ години. Че и някои се представяха, а други – чувство за хумор, а едни бяха толкова яки, че ме спират, защото видели как нон-стоп влизам и излизам от магазини за бижута. Предпразнично такова. Уау – наблюдателни или скука бяха нямам идея, но и те се представиха. Работата е такава обаче, че моят личен контакт не е същия като този на приятели, познати, роднини или напълно случайни хора. Бити, унижавани, гъбаркани. Все неща, които няма как да предизвикат позивитни емоции в сви ъъ-ъ-ъ служителите на МВР. Нерви ме туй яката, мъ предпочитам си мечтая за момента.