Много хора проявяват изключително нездрав интерес спрямо разсъжденията на гьоновете. Да кажем някой поства видео как бива неправилно изпреварен, от видеото и при наличие на 13 неврона (при по-надарени може и 10) единственото заключение, което може да се извади е > има нарушение на ЗЗДП. 90% от хората го разбират, но всички 10% от гьоновете не. Те се впускат в нещо приличащо на разсъждения, опити за мислене (тъжни), плахи пориви за съпоставяне (жалки) и изобщо амалагма от неприсъща висша нервна дейност. Тази реакция живо вълнува всички, които са от полуидиот нагоре, в случая използвам ‘полуидиот’ като условен разделител тъй като при полуидиотите като цяло имат само немъртви вълнения. Чудят се хората значи – как, защо, поради какви причини, има ли смисъл някой да седи и да интерпретира очевидното? Какво значение има кой с колко е карал, когато заснетото нарушение е шибано нарушение? Как, защо, поради какви причини някой изобщо би тръгнал в подобни психарски пътища на мъдрене?

Отговорът се крие в един малко известен факт – мозъкът разполага с изключително сериозна независимост от личността. Част от тази независимост се изразява в специфичен механизъм за самосъхранение, т.е. ако мозъкът установи, че отива кончето в реката, то директно задейства въпросната защита с цел да не изпука съвсем. Гьоновете, както е известно, не само не желаят да използват мозъка си, те активно се стремят към обратното – как да не го използват. По-надаредните от тях докарват тъжния си мозък до прага на клиничната смърт, в резултат на което се задейства въпросния независим механизъм и без те да целят (дори напротив) – мозъкът започва да мисли или поне нещо такова, приблизително. Тук е нужно да се подчертае – собственикът отказва да мисли, мозъкът иска, за да оцелее, в резултат се изливат въпросните “разсъждения”. Това е първопричината за тях. Същинският ужас се крие в друго обаче – ако недай си боже, някой любопитен и емпатичен не-гьон успее да разбере “логиката”, нуждите и мотивацията зад излеанията, те тогава любопиткото ще се обзаведе с нощен ужас и напикаване през ушите до гроб. Това го пиша специално, защото е пример за нездраво любоптиство, понякога е МНОГО ВАЖНО човек да НЕ РАЗБЕРЕ и НЕ получи отговор на въпрос тип “Как може да си толкова малоумен?!”. Доверете ми се братя, не се опитвайте да разбирате! Незнанието в този случай е щит!