Всички сме се сблъсквали с хора-задници или в единствено из(п)ражение > човекът-гъз. Техните основни характеристики са:

• отношение към другите > наглост, арогантност, презрение, грубост
• вяра, че си нещо специално и респективно други са длъжни да проявят съответното специално отношение, независимо от контекст и обстоятелства

Това, разбира се, не е така. Хората гъзове заслужават единствено и само едно – същото отношение, което проявяват към други, даже най-добре умножено. Разбира се, редно е преди да открием съзидателния поет на псувните – първо да проявим търпение, кротко да съобщим, че не, не е примелвио даденото поведение, учтиво да помолим да преосмислят действията си и да опитат пак. Естествено, това почти никога не сработва при хората-задници, те отхвърлят подадената ръка, игнорират предупреждението. Поради това следващата стъпка е моментална ескалация изразена в приказни псувни и средни пръсти в муцунката. Да стане ясно, че смятаме човекът-гъз за един размазан сопол, малка нечистотия, която следва да се обезмасли. Много е важно да псуваме такива хора (как и на какво – никакво значение), никога да не подминаваме. Защо?

Защото парадоксът е такъв – хората-задници са се размножили благодарение на толерирането им. Основно това е причината. Колкото повече се толерират подобни боклуци, толкова по-големи боклуци ще стават. Това, разбира се, не е приемливо. Псувайте боклуците и не подминавайте тяхната лайнарщина. Осигурите баланс и демонстрация, че каквото повикало – такова се обадило, каквото отношение демонстрират – такова ще получат. При ескалация – лютиво спрейче в муцунката, малко сълзотворен газ и готово – идиотчето кротва. Това е прекрасно, тъй като и двете не водят до перманентно увреждане, а и те са уникални страхливци. Ако идиотчето не кротне – действа се според ситуацията и то така, че да кротне, но все пак не завинаги, избягвайте сериозни повреди, а ако не може – ми хууу, не е можело.

Защо псувни? Защото психологията е права (макар и никой да не знае защо) – думите често заместват действията, а това е много важно, защото е едно да напсуваш някой бездушен и смръдлив лекар, но е кофти ако спихнеш муцунката. Псувни – о да, налитане – о не. Псувните работят отлично. Дават ясно послание (дори другата страна да не го разбере), изкарват излишните емоции, упражняват поета в нас. Псувайте шибаните хора задници. Не ги подминавайте, не ги игнорирайте – и двете може после. ПСУВАЙТЕ! Гледайте в очите като го правите, не нарушавайте зрителния контакт, използвайте лапички, за допълнителен ефект – средните да са добре изпънати и т.н. Всяко подминаване на хората-задници прави въпросните по-големи задници и ги тласка към неосъзната им мечета > хора-лайна.

Ако човекът задник е лекар, учител, полицай, пожарникар, чиновник, прокурор, съдия – тях ги псувайте особено усърдно и весело. Въобще всеки човек, който теоретично се е поставил в услуга на обществото, но реално е решил, че то трябва да слугува на него – зверски ги псувайте – така и така им плащаме, поне да има защо. Не се притеснявайте ако решат да заведат дело – тяхна воля, имат това право, не е приятно, но ще се оправите, много по-неприятно обаче е да оставяме подобни издънки да се развъждат в тишината, да си мислят, че наистина – специални са. Сега, в интерес на истината биха били специални, но само в контекст на пречиствателни станции (трябва специализирано оборудване) и екарисаж (също трябва).

Разбира се, сред нас има едни прекрасни, чисти и объркани души, които дълбоко вярват в така наречените ‘християнски’ ценности (които до ден днешен не мога да разбера какви са, че според БПЦ ООД това значи да гепиш яко и от всичко, че и по много), има разни романтици подхлъзнали се по криворазбрания будизъм и решили, че могат да го практикуват без да се изолират от света. Съвета ми към вас мили деца- не псувайте никого. Търпете и носете. Ако ви забият шамарче – дайте и другата бузка. Ако ви наръгат, наръгайте се и вие, ако ви оберат – продайте си органите и им дайте още пари, ако се отнасят към вас като към парцали – поискайте още. Въобще не ги оставяйте на мира и дайте да се разбере, че съвсем и изобщо не ви дреме нито за вас, нито за никого и нищо, освен за пълната и чиста любов, която се изразява (явно) в това, да оставиш гъзовете твоя задник да разпорят. Повечето хора така или иначе са мазохисти. Към останалите – ПСУВАЙТЕ ШИБАНИТЕ ГЪЗОВЕ! Непримиримост на 100%, без изключения. Или това – или окей – оставете да ви клатят отзад. Среден избор – няма. Всъщност има – може да ги оставите да ви клатят, а вие после да мрънкате и роните сълзи, което между другото е повсеместно – човек освен мазхоист, обича и да е вечна жертва, така не носи отговорност за нищо, особено за действията си.

За финале – онези, които си въобразяват, че имат невероятен морал и респективно не искат да ‘падат’ на нивото на хората-задници – първо > кой е вашият дилър и второ – окей, няма проблем, нищо, че нива няма, а често тези, които се имат за големи моралисти са най-долните утрепки, латентни масови убийци и като цяло старапи, реално единствената конкуренция на онези, които съвсем никакъв морал нямат.