Много е трудно да се пише за обърканите хора. Вероятно, защото е объркващо.

Нека да приемем, че съществуват объркани хора. Обърканите хора имат типични отлечителни черти, които (естествено) ги отделят от не толкова обърканите. Например – обърканите обичат да им е чисто вкъщи, но това не ги спира да хвърлят боклуци през прозореца на колата, балкона, на улицата, на плажа, в гората. За тях е абсолютно недопустимо някой съсед да дига шум между 14:00 и 16:00, но те самите – могат да го правят и е абсурдно друг да им прави забележка. Обърканите често вършат работата си изключително посредствено, но изискват други да са перфектни в нея. Този вид хорица вярват, че те са едни от най-умните, интелигентни, хитроумни и комбинаторни същества на планетата. Имат дълбоки познания по природни науки, които им позволяват да стигат до невероятни изводи – ваксините не работят, Земята е плоска, гей хората са “неестествени”, жените следва да служат на мъжете, Русия/СССР са велики, нормално е полицията да бие и други подобни идиотщини. Тяхното критично мислене е толкова развито, че може да съперничи само на креативността им, като в комбинация двете ги подтикват към казване/правене на повече глупости и взимане на нехигенични решения. Разбира се, тези хора имат достатъчно разум, за да не серат върху възглавничките, на които спят. Разбират, че засъхнали лайна се чистят много по-трудно отколкото в суровата си, прясна форма. Обърканите имат потенциала и възможността да не бъдат объркани, но те избират да са. Дали е от инат, наглост, арогантност, усещане за превъзходство и т.н. – няма значение тъй като крайният резултат е един и същ – те вредят и на околните и на себе си. Следователно това не са хора идиоти, олигофрени, тъпунгери и гьонове, ами хора задници. Тук е важно да се отбележи, че всички сме задници понякога, един вид – временни задници. За обърканите обаче положението на задник съвсем не е временно – то е постоянно. На тези хора не само, че не им дреме за други, но те намират за нужно да демонстрират по груб и лайнарски начин, колко много не им дреме. Сещам се за няколко примера:

• пристига просяк, моли за пари, задникът ще дигне скандал, едва ли не от къде на къде някой изпаднал човек ще му иска пари?!
• случила се е трагедия, някой е починал (хлапе, възрастен – все тая) – задникът винаги ще каже, че умрелият сам си е виновен – особено ако не е; ако хлапе е починало – 100% родителите ще са първите, които задникът ще обвини
• някъде по света се случва бедствие, хора събират пари, за да се помогне на пострадалите – задникът гръмогласно съобщава, че него не го ебе за някакви нещастници на майната си, ами само за локалното му племе, за което всъщност – още повече не го ебе
• хора се опитват да помогнат на животни – кучета, котки – все едно, задникът с кеф съобщава колко са тъпи и глупави тези хора, защото вместо на хора да помагат (нещо, което той никога не е правил) – те на животни помагали
• СССР/Русия за пореден път убива украинци – задникът самодоволно се кефи, че така им се падало, и че по силно от браЦката обич между България и Русия – нямало
• Полицаи пребиват някого – задникът се радва, защото така е редно – полицията да може ред да всява като пребива, когато и скимне
• Жена бива изнасилена – кофти, най-вероятно сама си го е търсила
• Престъпник бива убит и/или му е изпълнена смъртната присъда – страхотна новина, яко!
• Гей хора, цветнокожи, безцветни, извънземни, евреи, мюсли, будистчета, ескимосчета – биват пребити заради това, че са каквото са – идеалноооо, такива не са ни нужни!
• Минават на червно – удря ги друг – другият е виновен!

Друг отличителен белег на обърканите е тяхната инертност и пасивност. Почти пълно отсъствие на инициативност за абсолютно всичко, което не влиза в непосредствените им нужди. Говорейки за нуждите им – техните почти напълно се покриват от – да има за ебане, алкохол/дрога, лъскава колиба и тенекия, готини дрипи и ръкопляскащ антураж, който да им се радва и да ги надъхва. Повече не им е нужно, защото самите те не търсят повече. В случая дори няма концепция за ‘повече’. Точно този тип хора са онези, които вместо да позвънят на 112 при инцидент – ще висят и снимат, а после ще зяпат като зомбирани маймуни. Те са и първите, които изпадат в паника и истерия, с което водят до още по-сериозни последствия за всички наоколо…

Колко такива хора има като процент от всички други? Неизвестно. Никой не знае със сигурност. Лично си мисля, че най-малко 30% от всяко едно население, навсякъде, е точно такова. Не само, че не се вълнува от нищо друго освен от самото себе си, но всячески усмива хора, които го правят. Защо? Защото е див ужас да видиш своята нищожност. Болка голяма е да не може да отвърнеш поглед от парцаливата кукла, в която сам си избрал да се превърнеш.