На 12 октомври в Пазарджик имаше избори за общински съветници. Избирателната активност беше под 40%. Под 40% от хората с право на глас са се възползвали от него.

Оттук нататък може да разсъждаваме защо 60%+ не са упражнили правото си на глас, а може да разсъждаваме само върху изводите.

Избирам първо изводите. По-красиво стоят.

Както е известно Пазардижк е един прекрасен град за живеене. Улиците са чисти, подредени, боклуци липсват. Всеки ремонт приключва бързо и качествено. Проблем с бездомните кучета няма, уличното осветление не би могло да е по-добро. Всички общински училища са ремонтирани идеално, учебните условия са страхотни, паркове и зелени площи да искаш! Блестят и ти е кеф да се разходиш. Последните 25 години общината работи единствено и само с цел да подобри градските условия за хората, да привлече обратно всички теглили една голяма майна на града – особено инвеститори. Пазарджик е известен с това, че проблеми с наводненията няма – дигите на Марица, речните корита, каналите, канафките по улиците – всичко се поддържа изрядно. Общинската администрация работи бързо, ефективно и е положила клетва да служи на хората. Корупцията е непозната дума. Пазардижк е един образцов град. Съвсем логично е 60%+ от хората да не гласуват. Четвърт век градската администрация се труди неуморно за и в услуга на хората.

За съжаление май нещата не стоят така. Те стоят по народному. Градът, подобно на други сходни насление места, въпреки своята красота е една голяма кочина. Де що има акъл си бие камшиците от него, защото това място е спряло. Може доста да се изпише за специфичната мухабет култура, но това в друг пост.

На фона на мизерията 60%+ не намират смисъл да гласуват. Извинения всеки може да намери милион, те нямат значение за бъдещето на града. Това, което има значение – хората не го правят. Вместо да гласуват, те избират да не ги ебе, намират милион оправдания (до едно малоумни), а после омрънкват света в каква кочина живеят. Класика.

Негласуващите, но мрънкащи хора, винаги ми напомнят за едно – Кольо диарията. Кольо бил на зор. Щеял да гръмне като бомба, сфинктерчето му се свивало и усуквало в опит да недопусне разлива на фъшкии. Кольо имал тоалетна, можел да долети до нея, да се приземи и да се изсере като човек. Вмесот това Кольо избрал друг път – за секунди се съблякал гол, легнал по гръб на спалнята, присвил крачета все едно, че ще ражда, насочил ануса към тавана и се отпуснал с мощен напън. Всичко станало в лайна, включително и муцунката на Кольо, по която се стичла прясна топла струйка от вечерята му. Кольо се разплакал и люто започнал да оплаква съдбата, която сам си докарал. Вселената му била крива за нещастието, а олайняненият-той > невинна жертва.

Каква е логиката? Логика няма. Има извратено желание за садомазохизъм. Обсесия да си жертва, дори когато правиш съзнателния избор сам да се осереш. Хем не искаш в кочина да живееш, хем не искаш и пръста си да мръднеш за промяна. Винаги друг е виновен, винаги няма смисъл.

Хората от Пазарджик, всички онези, които не са си дали гласа, те не са изключение. Те са правило. По правило масовката от хора са политически пикльовци. Дрисльовци реално. Невинни жертви и наблюдатели. А когато животът се погрижи (предвид средата и свойствата на живота – това е неизбежно) да ги прецака – о, тогава цял свят е виновен, но те самите – никога.

Как се наричат такива хора? Вероятно има термин, аз си падам по един – идиоти. Извинения всички можем да намерим за каквото поискаме, но когато искаш да живееш по-добре има само и единствено един начин – запретваш ръкавите и си спукваш гъза от работа и зор, като преди това – отиваш и гласуваш.