Има хора, които грешки не признават, а ако го напрвят (магия!) – то е с половин уста, а ако е с цяла – не отразяват отговорността, която следва да поемат. Един вид не само “Извинявай, издъних се яко.” ами “Деа, верно се издъних, случва се, не се оправдавам, просто ми е тъпо, разбирам, ще се опитам да не го правя пак, поне не по същия начин…”.

Такива хора ме нервят. Вечно друг е виновен за техните лайна, те никога нищо не правят “нарочно” (и вероятно не го) и въобще не са виновни, а ако все пак някак си допуснат, че може и да са виновни – няма проблеми, защото другите са ПО-ВИНОВНИ!

АХахаха. Щеше да е безкрайно смешно (всъщност е), ако не беше толкова абсурдно и дразнещо. Интересното е, че повечето сме такива. Нямам идея защо. Мъ е тъпо деа. Кът се осереш – кажи си, признай, не се опитвай сух от водата да излизаш. Последното единствено и само провокира агресивни желания в другата страна, които не водят до добри отношения.

Или пък не. Не признавай, отричай до дупка. Бъди гъз. Що не? Понякога да си гъз е по-важно от всичко и всеки.