След като мама се гътна останаха доста лекарства, памперси, антидекубитален дюшек, падчета (за еднократна употреба) за под/над чаршаф, два бастуна, фенси инвалидна проходилка с колелца, не толкова фенси без, тоалетен стол, сериозно количество дрехи / обувки, някои почти или изцяло неносени, възглавници (една специализирана за повдигане при лежащо-болни, други с общо приложение – кеф ти да си къртиш на тях или да душиш някого). Доста спално бельо също, от него сериозна част неизползвана.

Исках да ги даря на организация / хора, които всъщност имат нужда от тях. Разпитах приятели, оказа се, че тези с изправни/живи родителите/баби/дядовци нямат нужда. Тези с починалите – също. Логично. Определено няма да ги пусна безплатно в olx или нещо такова. Не за друго – шансът за тарикат, който ще ги вземе безплатно, а после продаде – висок е, нямам против принципно, но точно в този случай – не ме кефи подобен тарикатлък, нерви ме такова. Не, че съм гига морал, но има определени нюанси, които възбуждат силна негативна енергия и този е един от тях.

За дрехите/обувките/спалното бельо и т.н. общо взето проблем няма. В близост има контейнер, пералня – съхнене – опаковане – контейнер. Лесно и удобно. Не се губи време в логистика и хамалогия. И да не беше близо контейнера – има кола, ще се бръмне до контейнер при някой хипермаркет.

За лекарствата? Както Кембъла (май) някога беше изпял “С курец брулят зрели круши, слагай ги в торба-тааа…”. В България лекарства изписвани с жълта/зелена рецепта няма как да да дариш. Все едно дали са с ненарушена опаковка или не. Може би излъгах. Може би има, но процесът е абсолютно безумен в мой контекст, касови бележким, партидни номера, бегай. Виж ако Витамин Ц искаш да даряваш – проблеми няма. Пускай по пощенските кутии и готово. Малоумие. Оказва се, че в България, най-добрият вариант да се дарят подобни лекарства (с жълта/зелена рецепта) е …. личният лекар. Естествено това става яко шано, тотално незаконно е, но абослютно хуманно и човешко, защото не всеки може да си позволи въпросните (които така или иначе са закупени и в срок на годност) и/или защото според НЗОК на всеки се полагат ограничен брой рецепти и количество. Примерно майка ми плащаше от джоба си за Xigduo, два пъти на година, тъй като изписаното по здравна каса не стигаше (като бройка) предвид специфичната и терапия.

За памперси? Тоалетния стол? Проходилките? Антидекубиталния дюшек? Падчетата? Курец и за тях. Защо?

Защо наистина. Може би, защото уж читваите НПО организации, които (буквално) изкопах, изискват дарителя, с личен транспорт да го играе куриер (абсолютно не) или за своя сметка да изпрати по куриер (абсолютно да). Проблемът е, че не можеш просто да изпратиш каквото и да е, ами само това, което се търси в дадена кампания, като въпросната протича в ограничен срок от време. Т.е. аз като желаещ дарител следва да и да съм дирител, да диря, т.е. да вкарвам време и внимание, къде/кога/кой каква кампания има. Ами – не.

Какво ще направя?

Лекарствата заминават при личния лекар, който изяви желание и каза “Носи ги”. Евала на човека. Той ще ги раздаде. Криво, че не е законно. Останалите лекарства, които лекраят ще откаже – заминават или в кофата (от воле) или ще изчакат, за да бъдат събрани след контакт към. Което ми напомня, не съм ги тествал тез, да видим как ще се справят. Ако не се справят – в кофата. Така поне ако някой ги намери и реши да ги продава – нямам проблем, щом си опрял до кофите – всичко, което намериш там е твое по дефиниция, твое е.

Проходилките, тоалетния стол, памперсите и т.н. или ще чакат да отидат при приятели (за съжаление), или в / до кофите и/или ще събират прах на склад, ей така, Плюшкин стайл. Нищо, че във всеки един момент има хора нуждаещи се от такива и такива нуждаещи се от хора.

Ако имах НПО помагащо на хора в нужда, определено щях да организирам така нещата, че да е лесно и ясно за дарителите. Изпращаш каквото имаш по куриер за твоя сметка или НПО-то изпраща хора да го събере и транспортира. Ситуация, в която дарител го играя и дирител и доброволец – НЕ. Тук вероятно някой гьон ще реагира с “Ми направи си НПО“, аз ще реагирам с ми не няма, еби се в пъпа разплетен. ФАКТ – и да искаш да дариш нещо различно от пари (за тях винаги има как), ами няма възможност, която да не включва превръщането тив транспортер и/или детектив следящ ненам си колко НПО-та, дали утре ще пуснат ненам си ква кампани или не. Но виж – якото е, че от стар хладилник/печка/фурна и т.н. – дрънкаш на телефонче, пристигат, събират ги. Яко, а?

Във вода газим – жадни ходим.